Задният двор

1. Спамът в форума е забранен!
2. Забранява се писането на латиница и запестването на (ъ с 1, ч с 4, ш с 6).
3. Писането с главни БУКВИ = Крещене!
4. Не пишете по няколко роуплея едновременно.
5. Имате право на 2 героя.
6. Не можете да …

[ Full reading ]

Заглавие: Задният двор Сря Мар 31, 2010 5:48 am

Тук има много скали и пътечки и тук можете да се дуелирате с други ученици.

Заглавие: Re: Задният двор Пет Май 21, 2010 1:28 am

Рон дойде . Никога не беше минавал от тук и реши да разгледа . На места имаше ученици които се дуелираха по между си .
- Експелиармус.- каза единиат.
- Протего - каза друг.
Рон продължи . Седна на една скала и се огледа .
- Хей. - той вида едно момиче от слидерин което се оглеждаше . Той слезе долу при него .

Заглавие: Re: Задният двор Пет Май 21, 2010 2:20 am

Беше прекрасен следобед.
Сибил стоеше във Задния двор, правейки упражннения с магическата си пръчка. Внезапно видя директора, който се приближи до нея.
Тя замахна с пръчката си и извика Уингардиум Левиоза.
Най-близкият камък започна да се издига и да се рее във въдуха. Този път заклинанието се получи от първия път и Сибил беше много доволна. Тъкмо реши да опита още веднъж, когато видя директорът на училището да се приближава до нея
- Добър ден - поздрави я той учтиво.
- Добър ден- отвърна на поздрава му тя, леко изненадана от внезапната му поява.

Заглавие: Re: Задният двор Вто Мар 29, 2011 6:49 pm

Една вечер след вечеря Ди е разхождаше във задния двор.Вечерния час беше минал и тя се радваше на силата си на слънцебегачка.Това и даваше в1йможност да опознае много други места на замъка без да бъде разкрита.Тази вечер обаче беше различна.Беше излязла не за да направи обичайната обиколка а за да помисли.Тогава видя едно дърво със широка корона и си каза че е по добре да се настани там . Никoй няма да я види.След като се настани удобно започна да си подрежда мислите.Трябваше да избере дали да прод1лява да служи на Черния Lord и да не се вижда повече с Рон или да се обяви открито на страната на добрите ..

Заглавие: Re: Задният двор Вто Мар 29, 2011 7:03 pm

Роналд беше решил да се поразходи. Изобщо не беше вечерял, не му беше до това сега. Вече три вечери не можеше да яде и спи, защото мислеше единствено и само за Ди. Защо ли не искаше да го вижда? Наистина му беше ужасно гадно, че се разделиха, защото той я обичаше и продължаваше все още да я обича, но тя беше решила да се разделят. Дали черният лорд и някой малки различия между Рон и Ди бяха причината? Е и ето къде се беше узовал сред хилядите размисли и решения. Огледа се. Явно беше минал вечерният час, защото навън не се виждаше никой, а звездите и красивата луна осветяваха тъмният небесен фон. Той реши да поседне и отиде до някакво огромно дърво. Седна от едната му страна, но изведнъж чу някой от другата. Явно някой обмисляше нещо или беше тичал, защото дишаше доста тежко. Рон се сепна. Дали беше някой преподавател, който сега щеше да му се разкрещи и да го накажат. И без това напоследък имаше много провинения за спане в час, тичане из коридорите, крещене на преподавателите и закъснения за часовете, така че можеше преспокойно да го изгонят. И без това нямаше нищо вече тук. Не беше виждал Евънс отдавна и реши сам да излезе пред преподавателя. Тъкмо обаче когато мина от другата страна видя Ди. Тя стоеше и мислеше за нещо, когато вдигна поглед и срещна очите на Рон. Явно и тя беше изненадана че го вижда, но Уизли беше радостен. Тя му липсваше толкова много и сега отново можеше да види красивите и коси, дълбоките и очи и нежното и тяло. Отново му се искаше да вкуси от устните и, но сега не бяха заедно, но все пак щеше да опита да си я върне на всяка цена. Той седна до Ди и каза:
- Здравей. Какво правиш тук толкова късно? Няма ли да те накажат?
Момичето явно не искаше да говори много и момчето допълни набързо:
- Виж Ди. Толкова време не мога да спя. Изглеждам ужасно напоследък, но това е заради теб. Не мога да спра да мисля за теб. Много ми липсваш.
"Защо се издаде"-помисли си момчето, но вече беше късно. Той дори и не сведе поглед, а продължаваше да се наслаждава на красотата на Евънс.

Заглавие: Re: Задният двор Сря Мар 30, 2011 2:54 am

Ди беше не по малко изненадана от самия Рон.Как така се случваше че когато мислеше за него той се появяваше от вдън земя ?? Когато той и каза тези прости думи че заради нея през тези 2 месеца не е спал , закъснявал за часове и т.н.. не издъра .. продължи да мълчи и безмълвно да се взира в луната .. но сълзите и потекоха преди да ги е спряла.Незнаеше какво правеше.В момента външния вид на Уизли наистина беше смешен но .. тя не се смееше .. а плачеше! Това беше най-унижелтелното нещо на което беше въйможно някои от рода Блек.. Тогава го попита :
-Защо ??-явно Рон не я разбра защото я погледна въпросително.-Защо се появи и съсипа живота ми ?? Кажи защо беше всичко това??-нейните зелени очи гледа в неговите кафеви както никога досега.

Заглавие: Re: Задният двор Сря Мар 30, 2011 3:00 am

Рон я погледна тъжно. Съсипа живота и? Но той не искаше това. Какво защо подяволите беше съсипал живота и, беше им хубаво заедно.
- Извинявай не съм искал да съсипя живота ти. Съжалявам Ди, аз просто... просто... - между тези думи Роналд заекна и каза - Просто се влюбих в теб. И все още е така. Все още те обичам, но това че нямам никакъв шанс просто не ме оставя на мира.
Той я гледаше и поредната сълза падна от очите и.
- Не недей моля те. - каза Рон. Не искаше никой да пролива сълзи заради него. - Не плачи. - той се приближи и нежно докосна лицето и, избърсвайки едрите сълзи, капещи по нежната и кожа. При самият допир Роналд потръпна. Кожата и беше толкова съвършенно гласка и мека. За миг му се прииска да я целуне, но реши да се отдръпне. Нещо обаче го караше да го иска все повече и повече. Бавно започна да се приближава към нея и точно на сантиметри от устните и той прошепна:
- Обичам те Евънс.
След тези думи последва целувка. Нежна, страстна и продължителна като преди. Роналд не искаше изобщо да си мисли за това, което ще последва. В момента мислеше само за Ди и за целувката. Беше толкова съвършенно, но... свърши. Той се отдръпна и с леката руменина на двете си страни сведе виновно поглед.

Заглавие: Re: Задният двор Сря Мар 30, 2011 3:26 am

След тази толкова страсна целувка Ди пребледня.Почуства се виновна че продължава напразни надежди.Но в този момент нещо и подсказа да каже :
-И аз те обичах , обичам те и ще продължа да те обичам но просто не мога да съм с теб ! Неразбираш ли ? -Тогава тя др1пна левия си р1каф и каза- Заради този проклет знам на Волдемор-на Рон му направи впечатление че тя за първи път казва името му на глас- за това че си съсипах живота като тръгнах с теб !! Преди не бях такава .. изобщо не ме беше грижа за нищо !! А сега .. просто един ден без да те видя е като цяла година !!! Неразбираш ли .. просто ми дотежна не мога повече !!!

Заглавие: Re: Задният двор Сря Мар 30, 2011 3:30 am

Роналд хвана ръката и и каза:
- Ди, можем да опитаме. Можем заедно да преборим Волдемор. Можем да го победим и да бъдем заедно. Ще успеем само трябва наистина да го искаме.
Ди го погледна и той и се усмихна лъчезарно. Наистина много я обичаше и беше готов на всичко за нея. На напълно всичко.
- Искам да сме отново заедно Ди. Искам отново да си моето момиче. Това е единственото нещо което искам в момента и винаги ще искам. Искам теб Ди Евънс. Само и единствено теб.
Той погали меките и красиви коси и усети тяхната нежност. Взря се в красивите и очи. Толкова тъжни. Как му се искаше да са усмихнати както бяха при предишните им срещи. Едно от най - големите му желания.

Заглавие: Re: Задният двор Чет Мар 31, 2011 4:53 am

-Аз .. аз .. незнам вече какво да правя!!-започна Ди със отчаян глас.Вече наистина и беше дотежнало .. искаше и се да не бъде по различна от другите но пак да бъде център на вниманието .. от друга страна вече и не и беше хубаво да я сочат по коридорите и да я заобикалят.Искаше и се да направи нещо с което най-сетне да забележат таланта и.Нещо с което ще я помнят още хиляди години .. от 3 страна обичаше Рон толкова силно че била жертвала живота си за да го спаси .. ами тогава защо не го беше казала на Черния Lord и на баща си ..
-Искам да те попитам само едно нещо..Наистина ли ме обичаш ??
За първи път от както се познаваха му говореше така .. никога до сега не се беше съмнявала в думите му ..

Заглавие: Re: Задният двор Чет Мар 31, 2011 5:58 am

Рон я погледна малко очудено. Тя се съмняваше в думите му? Как може да го направи? Той никога не би я излъгал. Никога не би и направил нещо лошо. Никога не би я наранил. Ръцете им бяха на малко разстояние една от друга и той хвана нейната бавно и нежно. Тя вдигна поглед към него и той срещна очите и. Бяха толкова променени. Вече не лъчезарни и усмихнати, дълбоки и изгубващи се в тях, а тъжни, разочаровани и изпълнени с дълбока болка и тъга.
- Не те лъжа Ди. Никога не бих го направил. Не бих те наранил никога през живота си. Не и теб. Да обичам те. Обичам те повече от всичко на света. Ти си моята истинска и единствена любов. Готов съм на всичко за теб. Готов съм да умра за теб. Защото сърцето ми е твое. Ти ми го открадна още когато те видях. Ти си моето момиче мечта и винаги ще си останеш така. Не мога да живея без теб.
След тези толкова мили думи, наистина казани от сърце Уизли постави ръка зад връта на Ди и прошепна:
- Обичам те. - сигурно го казваше за вече стотен път днес, но не можеше да спре да излива чувствата си, направо от сърце. Отново искаше да последва целувка, но се спря на няколко сантиметра от устните и и попита тихо - А ти обичаш ли ме Евънс?

Заглавие: Re: Задният двор Съб Апр 30, 2011 2:55 am

Ди се чудеше за какво Рон я пита излишни въпроси .. естествено че го обичаше повече от всичко на света!Той беше нейния живот..без него се чустваше като едно нищо .. такава болка не беше търпяла до сега но и дойде в повече и затова му каза:
-Естестесвено че те обичам !
След това последва още една страсна целувка.Ди беше ненаситна искаше само да осеща неговото тяло близо до своето .. в този момент нямаше нищо по важно освен неговите целувки

Заглавие: Re: Задният двор Вто Май 03, 2011 5:58 am

Роналд я прегърна и я притисна към себе си още по - силно.
- Разбира се че те обичам. - каза Ди, усмихвайки се.
Тези думи повдигнаха настроението му, забрави отхвърлящият си външен вид и се усмихна на Евънс. След това отново я целуна страстно и продължително по устните, като внимателно погали косите и, а тя обви с ръце врата му.
- Искаш ли да бъдем отново заедно? Както преди, аз и ти. - той се усмихна и изчака отговор, стискайки палци и надявайки се вътрешно да приеме

Заглавие: Re: Задният двор Пет Май 06, 2011 12:48 am

Тези думи накараха Ди да полудие.Това бяха дъмите които беше чакала...
-Разбира се че ще бъда отново с теб!Ще ти помогна да се пребориш срещу Волдемор-За първи път Ди изричаше името на Черния Лор -Дори ако трябва да рискувам името и живота си .. единственото което ме интересува си ТИ !! Обичам те повече от живота !!! Обичам те повече от името ми !! От всично на този свят !! Спокойно ще мога да затворя очи ако се наложи .. защото ще знам че си бил мой !!!

Заглавие: Re: Задният двор Съб Май 07, 2011 6:37 am

Роналд се усмихна. Нейните думи бяха толкова мили и толкова топли, всяка буква излязла от устата на Евънс го топеше, като масло.
- И аз те обичам Ди!
Момичето се сгуши в него, а той се опита да не я прегръща прекалено, за да не изцапа изрядното и облекло. Лекичко и внимателно се приближи и я целуна нежно по челото. Целувките им, прегръдките им, всеки миг заедно беше толкова нежен и прекрасен.
- Защо ме заряза? - мина на тази прастара тема, която още го тормозеше Роналд.

» Задния двор