небето се бе оцветило в плътен черен цвят, тук таме прорязван от светлината на блесналите звезди. Хогуортс експрес спря и бе време да слизат. Оставиха багажа си в купето - щяха да им го донесът после. Тръгнаха бавно да слизат. Бела изчака докато купето се изпразни и тръгна бавно навън. Бе хладно. Лек вятър полъхваше.
- Първокурсниците, насам! Хайде, съберете се тук! - чу се властен глас и Стоун видя лицето на полувеликата Хагрид над множеството от ученици.
Той ги повече към лодките, в които те се качиха. Лодките бавно напредваха, плъзгайки се по черната повърхност на езерото. Скоро се появи и замъкът. Белла ахна. Не намери думи да го опише. Бе просто ...невероятен, като че изваден от приказка. А може би бе така. Е, настъпи време и да слизат от лодките. На стълбите, пред вратата, ги очакваше учител. Той ги поведе към Голямата зала.