Край езерото

Край езерото можеше да се седне и да се погледа неговата красота.

Рон дойде тук седна и се замисли . Последно време имаше някакво странно чувство.Мислеше само за Белла и непрекъснато се чудеше защо е така . Дали беше влубен ? Не,не беше възможно . Познаваха се от толкова скоро.Той погледна отражението си в водата и се усмихна . Беше сигурен че харесва Изабелла . Но дали трябваше да и го признае ? Той продължи да си стои и накрая реши да и прати една сова. Той се отправи към соварника .

рон дойде тук .
Езерото беше тихо . Той си стоеше
и чакаше Катлийн.

П.П Това е за роналд крум а не за роналд уизли

Калийн през този ден беше отнесена.Почти на даваше домашни на учениците искаше само по бързо да дойде вечерта.Ето го той стоеше сам загледан във водата.Тя се приближи тихо и затвори очите му със ръцете си и попита:
-Познай кой е ?

Калийн чу някакв шум отткъм гората и веднага каза на Рон:
-Мисля че има някой във гората ... -във гласът й имаше нещо тревожно.

Крум също го чу и каза -
- Скрий се зад мен .
Катлийн мина зад него а той извади пръчка насочи към гората и извика-
- Който и да си излез
Никой не се поави и Рон за миг помисли че му се е причуло но то отново се повтори беше смах . Тогава Рон вида мантиата на Белла и каза -
- Флариус.
Мантиата се подпали .

Катлийн нададе слаб вик.Кой беше това ....

Рон се приближи и каза -
- Акцио .
Изведнъж към него хвръкна една карта. Той погледна и каза -
- Знаех си . Белла излез от там . Не се крий.

Катлийн се поизплаши малко.Значи според любимият й във гората имаше някое от децата и тогава веднага се провикна:
-Излез или ще ти отнема точки от домът.Нека помисля първо махам -20 точки защото вечерният час отдавна е минал,и-след като видя че е върколак се досети каква е работата-и затова че си откаднала ВЪРКОЛАШКАТА ОТВАРА от кабинета ще махна -50 точки от Грифндор.-каза след като се сети че Изабелла е от Грифиндор.Това трябва да й бъде за урок,каза си Катлийн.

Млъкни .
Рон се беше изнервил от думите на Белла . После се поуспокои и каза -
- Не казвай на никого за това . Искам да го запаза в тайна.

Катлийн беше толкова ядосана от думите на Рон , но се опита да не го показва.След като момичето си тръгна тя се обърна към него със думите:
-Да не казва на никого ... така ли... много добре ... разбрах .. ти неискаш никой да разбира за връзката ни... Щом е така ТРЪГВАМ СИ-на нея й се искаше да го му залепи плесница , но се въздържа ,защото се опасяваше да не изгуби работата си като преподавателка.Тп не го остави да каже и думи и тръгна да си върви.
П.П. Тя ТРЪГНА ... още не си е тръгнала сега е момента да ме спреш

Рон обаче не го допусна . Тръгна след неа хвана за ръката и каза -
- Съжалавам . Но не искам да ти се подиграват или да те обиждат . Да мислат че се подмазваш и други такива .
Катлийн понечи да се дръпне но Рон каза -
- Мола те .

Катлийн се обърна.Този път не се сдържа и му удари шумна плесница.
-Мислиш си че само като ме помолиш и всичко ще се оправи.-каза тя с презрение-Ами извинявайте директоре сгрешили сте.Аз не съм никоя от тези които сте имали досега ... и без вас мога да живея.-За последното Катлийн излъга.Тя не си представяше живота без него.Дори неискаше да си помисля затова.

Този път Кати изглеждаше сериозна . Рон пусна ръката и и каза -
- Добре . Извинавай.
Той седна до езерото като се загледа в пространството.

Вече беше пред входа на училището когато се обърна.Той изглеждаше толкова тъжен.... Но си каза :
-Не и този път няма да допусна отново да ми разбият сърцето.

Рон остана сам . Той гледаше след Кати с надеждата да се върне при него но това не се случи . Когато изчезна от погледът му , Рон се изправи и реши да влезе в замъка.

" Време е да влизам "
Той влезе.

П.П Да продължим диалога в коридор 2