Височайшата маса

Тук се хранеха учителите.

Мястото на Катлийн беше точно до новият директор .Той беше много красив мислише си тя.Ето го пристига.
-Здравейте-Каза Катлийн.В очите й се четеше любопитсво.

Роналд седна до Катлийн . в началото дори не погледна към неа . Когато седна и вида катлийн той направо онема - беше толкова красива . След това той се усмихна едва доловимо и поздрави -
- Здравей. Аз съм Роналд Крум , но можеш да ми викаш Рон .
Той и се усмихна а по лицето му се четеше притеснение

-Аз съм Катлийн , но ми викат Кат или Кати няма значение.-Във найните очи не се чеетше толкова притеснение , отколкото доволство че разговаря със директора.-Новата учителка по Отвари и р-л на Слидерин-усмихна се тя.

- А да сетих се . - отвърна директорът .
След малко точно към Кати полета с страхотна бързина едно всепомниче . Точно на сантиметър пред главата и Рон извади пръчка разко и извика :
- Уинградиум левиоса .
Всепомничето полета във въздуха но Кат беше невредима .
- Добре ли си ?

Все още осъзнаваща се Катлийн отвърна:
-Аха...Исках да кажа да.-И двамата се разсмяха

Роналд се огледа около себе си . Всички говореха оживено . Той беше сигурен че никой нема да го забележи .
- Либекорпус.
Всепомничето падна на земата . Рон погледна към Кати - беше толкова красива . Тогава той събра кураж и хвана Кати за ръката .

-Искате ли да отидем някаде където не е толкова оживено-Най-сетне попита Кати.-Какво ще кажете за езерото?

Рон стана . Беше пуснал ръката и .
-Добре - съгласи се той и тръгнаха към езерото.

Тази сутрин директорът не бе в настроение . Вчера се бе скарал с Катлийн , а снощи си мислеше за неа и не мигна цела нощ . На масата имаше само две свободни места - Неговото и това на Кат . Той седна .
- Здравейте .
Всички го поздрававаха , но той не им обръщаше внимание . Той опипа местото където го беше ударила Катлийн . Още беше подуто . Рон си стоеше така цела сутрин

Катлийн нямаше голямо намерение да слиза на закуска тази сутрин,докато не се сети че днес трябваше да съобщи нещо за Часовете си По Отвари.Тя седна на единственото празно мясно и поздрави Бил Нинган който седеше до нея.Нямаше никакво намерение да се обръща към директора.Дори не го поздрави.

И ето и неа . Но та го подмина и дори не го поздрави . Разбира се . Нали се беха скарали. Но след малко Рон докосна Кати по ръката и каза -
- Може ли да поговорим

Във първият миг Катлийн му хвърли възножно най-студеният поглед и му каза:
-Не мисля че има за какво.

Но Рон отново каза -
- Извинавай. Мола те . Не искам да сме разделени . Не мога да живеа без теб .

-Тогава да беше мислил като говореше вчера ... ако имах нащо да казвам го казах вчера ...-Каза Катлийн

Рон вече разбра че нема никаква надежда да се сдобрат и каза -
- Добре - Съжалавам ако съм те прекъснал .
Той забучи поглед в чиниата .

Катлийн се почувства зле.Тогава му каза студено:
-След 10 мин във кабинета ми.-Изправи се и тръгна към кабинета си.

Директора се беше завърнал след престоят си в Дурмщранг. Беше отишал за да търси един от смъртожадните, който според него беше учител в Дурмщранг. Не успя да го намери и реши да се връща при своите ученици. Реши да се върне в училището си и приятелите си. Реши отново да се върне при Катлийн. Когато влезе в залата всички ученици започнаха да си шепнат и избухнаха в бурни аплодисменти. Директорът ниско се поклони и се отправи към височайшата маса. На нея нямаше учители и той седна сам на мястото си. Огледа се за да види дали Катлийн случайно не е в залата, но нея я нямаше. При последната им среща те бяха в доста добри отношения, но дали щеше да му е сърдита за това че я е оставил три месец без вест или дори писмо. Той потръпна при мисълта как щеше да му се разсърди, но след това отпи малко от бокала си и огледа залата. Учениците бавно се изнизваха защото се бяха нахранили вече. Професор Крум имаше нещо на ум за срещата си с Катлийн, но не беше оверен в себе си.

В този ден Катлиин слезе на закуска със странно чуство.Тя много добре знеше къде и защо е Рон, но не можеше да не му се сърди че не и е писал поне веднъж.Кагото влезе във Голямата Зала и като го видя на Височаишата маса всяко чуство изчезна.Искаше само да отиде и да го целуне страсно.Но се въйдържа,имаше време за всичко.Когато седна до него му каза с усмивка:
-Е.. сети че си директор!!-но тъкаче само той да я чуе.-Много време мина а ти и една писмо не ми написа .. ще се караме да знаеш-каза го тя все още ухилена до уши.

Ето че и Катлийн влезе в залата. При вида и Рон ахна. Изглеждаше великолепно. Отдавна не я беше виждал. Тя седна до него и не показа никакви чувства, а зашепна на ухото му.
- Извинявай! - каза той. След това се усмихна и каза: - Не можех да спра да мисля за теб Катлийн.
Директорът я придърпа към себе си и нежно я целуна по устните.

При тази реакция Кати се изненада много защото попринцип връзката им беше в тайна.Тази проява на отношения я изненада.Тя веднага разбра че той иска да наорави нещо но не знаеше какво.Когато спряха го погледна изненадано и после цялата зала..Всички ги гледаха втрещено.
-Аз.. ти.. какво .. неразбирам ...-каза тя объркано.

Рон не се сдържа. Той избута два стола и хвана ръката и. След това коленичи пред нея и каза:
- Затвори очи Катлийн.
Тя затвори очи и той бръкна в джоба си. Извади една кутийка. След това я отвори и вътре имаше............. годежен пръстен. Той се усмихна на Катлийн и каза:
- Ще се омъжиш ли за мен?

Рон не можеше да си поеме въздух от целувките и. Той също я целуваше. Щяха да се женят. Той си пое леко въздух и каза:
- Обичам те Катлийн!
Отново я целуна. След миг вече спряха и двамата седнаха изчервени на столовете си а Рон каза:
- Да вдигнем тост за Хогуортс.
Той отпи огромна глътка и хвана ръката на Катлийн.
- Сигурна ли си че го искаш?